Саид Мортазави и досието "Кахризак": Касапинът на пресата и мъчителят на невинни

Възходът на Мортазави: Прокурорът от Революционния съд

Саид Мортазави, роден през 1967 г., започва своята кариера в иранската съдебна система като следовател в град Коом. С бърз възход, той става известен като прокурор в Революционния съд в Техеран, а по-късно и като главен прокурор на Техеран през 2003 г. По времето на неговото ръководство, Мортазави придобива печалната репутация на безмилостен преследвач на дисиденти, журналисти и реформатори. Неговите действия често са определяни като пряко погазване на основни човешки права, което му носи прозвището „Касапинът на пресата“ от международни правозащитни организации.

През годините Мортазави е отговорен за затварянето на десетки вестници и списания, както и за арести на стотици журналисти и блогъри. Сред най-известните случаи е затварянето на вестник „Джамех“ през 1999 г. и „Шарг“ през 2003 г. Неговият подход се характеризира с масирани репресии срещу всяка форма на независимо медийно изразяване, което цели да задуши свободата на словото в Иран. Тези действия са широко осъдени от организации като "Репортери без граници" и "Амнести Интернешънъл", които документират многобройни случаи на нарушени човешки права под негово командване. Властите, вместо да го наказват за тези действия, го повишават, което е ясен знак за подкрепа от страна на режима.

Тази безмилостна стратегия е част от по-широка кампания на иранското правителство срещу всякакво несъгласие, особено след зелените протести от 2009 г. Мортазави се превръща в символ на репресивната държавна машина, която използва съдебната система като инструмент за политически контрол. Неговото влияние се разпростира далеч извън съдебната зала, тъй като той използва позицията си, за да наложи строг контрол върху информационния поток и да заглуши критичните гласове, които се опитват да повдигнат неудобни въпроси за режима. В резултат на това, иранското медийно пространство претърпява значително свиване на свободата и разнообразието, като много независими медии са принудени да затворят врати или да работят в изключително враждебна среда.

Президентските избори от 2009 г. и „Зеленото движение“

Президентските избори в Иран през юни 2009 г. предизвикват една от най-големите политически кризи в новата история на страната. Милиони иранци излизат по улиците в подкрепа на реформисткия кандидат Мир-Хосейн Мусави, след като резултатите от изборите, които обявяват Махмуд Ахмадинеджад за победител, са широко оспорени като фалшифицирани. Това масово движение, известно като „Зеленото движение“, е израз на дълбокото недоволство на обществото от авторитарния режим и желанието за по-големи свободи и справедливост. Протестите се разпространяват бързо в големите градове, събирайки както млади хора, така и представители на средната класа.

Отговорът на властите е брутален. Силите за сигурност, включително Революционната гвардия и паравоенната милиция „Басидж“, използват непропорционална сила за потушаване на демонстрациите. Хиляди хора са арестувани, мнозина са задържани без съдебни заповеди, а стотици са ранени. Доклади от активисти и свидетели описват побои, изтезания и стрелба по невъоръжени граждани. Amnesty International и Human Rights Watch документират безброй случаи на злоупотреби, включително сексуално насилие в затворите, което подчертава мащаба на репресиите. Правителството обвинява протестиращите в „заговор срещу Ислямската република“, подклаждан от чуждестранни сили, което оправдава насилието срещу тях.

Именно в тази атмосфера на повсеместна репресия, центърът за задържане Кахризак изплува като място на ужасяващи злоупотреби. По време на масовите арести, когато официалните затвори преливат, много от задържаните са отведени в неофициални центрове като Кахризак, където действащите закони не се спазват и контролът е минимален. Тази ситуация създава идеална среда за злоупотреби и изтезания, извършвани с мълчаливото съгласие на високопоставени служители, включително прокурора Саид Мортазави. Разкритията за жестокостите в Кахризак по-късно ще разтърсят иранското общество и ще станат символ на държавния терор.

Трагедията в Кахризак: Мъчения и смърт

Центърът за задържане Кахризак, разположен южно от Техеран, стана печално известен като символ на жестокостта, разгърнала се след изборите през 2009 г. Той не е официално заведение за задържане и не отговаря на никакви стандарти за хуманно отношение. Задържаните там били подложени на изключително варварски условия и систематични изтезания. Доклади на свидетели и оцелели описват брутални побоища, лишаване от храна и вода, пренаселеност и нехигиенични условия, които водят до разпространение на болести. Мнозина са държани в малки, задушни килии без достъп до чист въздух или дневна светлина, което утежнява тяхното физическо и психическо състояние. Тази среда е създадена, за да сломи съпротивата на задържаните и да им вмени чувство на безпомощност.

Един от най-трагичните случаи е този на Мохсен Рухоламини, 25-годишен випускник по микробиология и син на виден консервативен лекар, който подкрепя режима. Мохсен е арестуван по време на протест и отведен в Кахризак, където е подложен на тежки мъчения. На 24 юли 2009 г. той умира в затвора, а официалната причина за смъртта е обявена като менингит. Експертизата, поръчана от семейството на Рухоламини, обаче установява, че смъртта е резултат от „физически стрес, причинен от множество удари“. Този случай предизвика широк обществен отзвук, тъй като бащата на Мохсен, доктор Абдолосен Рухоламини, използва своите връзки, за да разкрие истината, пробивайки стената на мълчанието, която обикновено заобикаля подобни инциденти.

Други жертви на Кахризак включват Амир Джовадифар и Мохамед Камрани, които също умират от изтезания. Тяхната съдба, заедно с тази на Мохсен Рухоламини, става символ на нечовешкото отношение и безнаказаността на режима. Разкритията за зверствата в Кахризак предизвикват дори вътрешнопартийно недоволство, което принуждава Върховния лидер Али Хаменей да нареди затварянето на центъра на 28 юли 2009 г. Той признава, че условията са били „нестандартни“ и престъпленията, извършени там, са „недопустими“. Въпреки това, затварянето на Кахризак не доведе до бързо възмездие за извършителите, а по-скоро до опит за прикриване на мащаба на престъпленията и предпазване на виновните.

Доклади от Human Rights Watch и Amnesty International, както и независими ирански медии като IranWire, подробно описват свидетелствата на оцелели и семейства на жертви. Те говорят за ужасяващи сцени на малтретиране, липса на медицинска помощ и пълно пренебрегване на човешкия живот. Тези свидетелства подчертават системния характер на репресиите и използването на жестокост като инструмент за сплашване на населението. Много от пострадалите и техните семейства продължават да търсят справедливост, но срещат непрекъснати пречки от страна на съдебната система, която често защитава виновните служители, вместо да ги подвежда под отговорност.

Ролята на Саид Мортазави в скандала „Кахризак“

Като главен прокурор на Техеран по време на събитията от 2009 г., Саид Мортазави е пряко замесен в издаването на заповеди за арест на хиляди протестиращи. Въпреки че Кахризак е извън официалната юрисдикция на съдилищата, Мортазави е този, който разрешава прехвърлянето на задържаните там. Неговата заповед за преместване на задържаните в Кахризак, въпреки известните ужасяващи условия, е ключов фактор за трагедиите, които се разиграват. Много от задържаните, включително Мохсен Рухоламини, са били прехвърлени там без адекватно разследване или съдебен процес, което грубо нарушава иранските и международни закони. Тази заповед е издадена въпреки предупрежденията от страна на други съдебни служители за неадекватността на съоръжението.

Първоначално Мортазави отрича всякаква отговорност, твърдейки, че не е знаел за малтретирането. Въпреки това, разследванията, проведени от иранския парламент и по-късно от съдебните органи, разкриват неговата пряка съпричастност. През 2010 г. той е отстранен от поста главен прокурор, но е назначен на други високи длъжности, включително ръководител на Фонда за социално осигуряване на Иран – ход, който мнозина виждат като опит за предпазване на високопоставен служител от наказателно преследване. Тази демонстрация на безнаказаност допълнително подкопава доверието на обществеността в съдебната система и в нейния капацитет да търси отговорност от виновните, независимо от техния ранг.

Скандалът с Кахризак повдига сериозни въпроси за отговорността на държавните служители и за функционирането на иранската съдебна система. Процесът срещу Мортазави е бавен и изпълнен с множество отлагания, което предизвиква критики от страна на семействата на жертвите и правозащитни организации. "Human Rights Watch" и "Amnesty International" многократно призовават за справедливо разследване и наказание на всички отговорни за зверствата. Случаят с Кахризак отразява по-широк модел на систематични нарушения на човешките права в иранските затвори, където малтретирането и изтезанията често остават ненаказани, особено когато са насочени към политически дисиденти.

Мортазави, този, който беше ръководител на съда в Техеран, издаде заповед за преместване на десетки задържани в изключително неподходящите условия на центъра Кахризак, което доведе до смъртта на поне трима от тях. Неговото пряко участие и отговорност бяха безспорни, въпреки опитите му да прикрие истината.

Призрачната справедливост: Процесът срещу Мортазави

След години на обществено недоволство и натиск, Саид Мортазави най-накрая е изправен пред съда. Първоначалният процес срещу него започва през 2013 г. Предявени са му обвинения за съучастие в убийство и за незаконно задържане. Семействата на жертвите, подкрепени от правозащитни организации, настояват за справедливост. Процесът обаче е белязан от забавяния, отлагания и обвинения в политическа намеса. Много от семействата на жертвите изразяват разочарованието си от бавния темп и липсата на прозрачност, което подкопава вярата им в иранската съдебна система. Въпреки доказателствата, съдебните производства често изглеждат като театър, предназначен да успокои обществеността, без да осигури реална отчетност.

През 2014 г. той е оправдан по основните обвинения за убийство, но е осъден на глоба и отстранен от държавна длъжност за пет години заради "злоупотреба с власт". Тази присъда е посрещната с възмущение от семействата на жертвите и мнозина я смятат за подигравка със справедливостта, предвид тежестта на престъпленията, извършени под негово командване. Въпреки че е признат за виновен за някои нарушения, сериозността на присъдата не отговаря на мащаба на престъпленията, което разкрива дълбоко вкорененото покровителство на длъжностни лица в иранската правосъдна система. "Iran Human Rights (IHR)" и "Amnesty International" остро осъждат присъдата като недостатъчна и неадекватна.

През 2017 г. след обжалване от семействата на жертвите и по-нататъшен натиск, съдебните власти преразглеждат делото. Тогава Апелативният съд на Техеран го осъжда на две години затвор за съучастие в убийството на Мохсен Рухоламини. Присъдата е потвърдена през 2018 г. и Мортазави е арестуван на 22 април 2018 г. и изпратен в затвора Евин. Въпреки това, той е освободен по-малко от две години по-късно, което отново предизвиква гневни реакции и оставя усещане за непълна справедливост. Краткото му пребиваване в затвора е възприето като символ на безнаказаността, с която се ползват високопоставените длъжностни лица в Иран, дори когато са обвинени в тежки престъпления срещу човечеството.

Случаят с Мортазави е показателен за предизвикателствата пред търсенето на справедливост в Иран. Въпреки значителния международен и вътрешен натиск, виновните често успяват да избегнат пълна отговорност, благодарение на сложната мрежа от политически връзки и липсата на истинска независимост на съдебната система. Този модел на безнаказаност продължава да подхранва цикъла на нарушения на човешките права, тъй като извършителите знаят, че е малко вероятно да бъдат изправени пред адекватни последици за своите действия. "IranWire" и "BBC Persian" продължават да следят случая, подчертавайки неговата значимост за борбата за отчетност в Иран.

Наследството на Кахризак и продължаващата борба за отчетност

Скандалът "Кахризак" остава един от най-тъмните епизоди в историята на иранското правосъдие след Ислямската революция. Той е ярък пример за грубото пренебрегване на човешките права и използването на насилие като средство за политически контрол. Въпреки че центърът за задържане е затворен и някои от виновните са изправени пред съда, наследството от това зверство продължава да тежи над иранското общество. То служи като постоянно напомняне за крехкостта на справедливостта и за необходимостта от постоянна бдителност срещу злоупотребата с власт. Случаят продължава да повдига въпроси за законността и морала на действията на режима.

Семействата на жертвите от Кахризак, като семейство Рухоламини, продължават да търсят справедливост и да поддържат жива паметта на своите близки. Тяхната борба е символ на съпротивата срещу безнаказаността и липсата на отчетност. Те са изправени пред огромен натиск и заплахи, но остават непреклонни в усилията си да разкрият истината и да осигурят, че подобни зверства няма да се повтарят. Техният глас е от съществено значение за преодоляване на културата на страх и мълчание, която обгражда нарушенията на човешките права в страната. "Boroumand Center" често цитира техния случай като пример за неуморен активизъм.

На международно ниво, организации като "Амнести Интернешънъл", "Хюман Райтс Уоч" и "Репортери без граници" продължават да осъждат нарушенията на човешките права в Иран, включително тези, свързани с "Кахризак". Те призовават международната общност да окаже по-голям натиск върху иранските власти за спазване на международните стандарти за правата на човека и за осигуряване на истинска отчетност за престъпленията, извършени от държавни служители. Без такъв натиск, вероятността за повтаряне на подобни инциденти остава висока, което застрашава бъдещето на гражданското общество в Иран. Тези организации подчертават, че без справедливост за минали престъпления, бъдещето на Иран ще бъде обременено от безнаказаност.

Пред бъдещето, предизвикателството пред иранското общество и международната общност остава да се осигури, че онези, които са отговорни за зверства като Кахризак, ще бъдат изправени пред правосъдието. Борбата за справедливост е дълга и трудна, но тя е от съществено значение за изграждането на общество, основано на върховенството на закона и зачитането на човешките права. Само чрез постоянство и колективни усилия може да се постигне истинска промяна и да се предотврати повторението на подобни трагедии в бъдеще. Иранските активисти и правозащитници, както вътре в страната, така и в изгнание, продължават да играят ключова роля в поддържането на този важен разговор и в търсенето на по-добро бъдеще за Иран, където Кахризак никога повече няма да бъде забравенa и където виновните ще понесат своята отговорност. Единствено пълната отчетност може да донесе истинско изцеление за нацията.