Иран и Съветът на ООН по правата на човека: Мисия за установяване на факти и гласувания в Женева

Съветът на ООН по правата на човека: Механизъм за контрол върху Иран

Съветът на ООН по правата на човека (СПЧ на ООН), създаден през 2006 г., е междуправителствен орган в системата на ООН, отговарящ за укрепването на насърчаването и защитата на човешките права по света. Той се състои от 47 държави членки, избирани от Общото събрание на ООН за тригодишен мандат. СПЧ на ООН разглежда всички тематични области на човешките права, които изискват внимание, и приема резолюции, създава специални процедури – като специални докладчици и мисии за установяване на факти – и извършва Универсален периодичен преглед (УПП) на състоянието на човешките права във всички 193 държави членки на ООН. Във връзка с Иран, Съветът е основен форум за международна общност за изразяване на загриженост относно системни нарушения на човешките права.

Историята на ангажираността на ООН с правата на човека в Иран е дълга и сложна, датираща от десетилетия. След Ислямската революция през 1979 г., докладчикът на Комисията за правата на човека на ООН, предшественик на СПЧ, започва да разглежда ситуацията в Иран. През 1984 г. е назначен първият специален докладчик за Иран. Въпреки че мандатът му е прекратен през 2002 г. за кратък период, бързо нарастващите тревоги относно влошаването на човешките права карат Общото събрание на ООН отново да създаде мандат през 2011 г., назначавайки Ахмед Шахид, а по-късно и Джаваид Рехман. Тези механизми са жизненоважни за документиране на нарушенията, повишаване на информираността и оказване на международен натиск върху правителството на Иран.

Един от най-значимите инструменти, използвани от СПЧ на ООН за наблюдение на нарушаването на човешките права в Иран, е Универсалният периодичен преглед (УПП). Това е уникален процес, който включва преглед на досиетата с човешки права на всички 193 държави членки на ООН на всеки 4,5 години. Иран е бил преглеждан в рамките на УПП три пъти – през 2010, 2014 и 2019 г. По време на тези прегледи държавите членки отправят препоръки към Иран относно подобряване на спазването на правата на човека. Въпреки че Иран приема някои от тези препоръки, много критични такива, свързани с основни свободи, правосъдие и равенство, често биват отхвърляни, което показва продължаващо нежелание за значими реформи.

Създаване на Независимата международна мисия за установяване на факти (IFFM)

На 24 ноември 2022 г. Съветът на ООН по правата на човека взе решаващо решение да създаде Независима международна мисия за установяване на факти относно Ислямска република Иран (IFFM). Това бе пряк отговор на бруталните репресии от страна на иранските власти срещу мащабните протести, обхванали страната след смъртта на 22-годишната Махса Амини на 16 септември 2022 г., докато е била в ареста на нравствената полиция. Решението беше взето по време на специална сесия на Съвета, свикана по искане на Германия и Исландия, и отбеляза сериозна ескалация в международния контрол върху Техеран.

Мандатът на IFFM беше ясно дефиниран: да разследва предполагаеми нарушения на правата на човека в Ислямска република Иран, свързани с протестите, започнали на 16 септември 2022 г. Целта на мисията беше да се установи истината, да се документират зверствата и да се допринесе за търсенето на отговорност. На 20 декември 2022 г. президентът на СПЧ на ООН, Федерико Вилегас, обяви назначаването на три жени-правозащитнички за членове на IFFM: Сара Хосейн от Бангладеш, Шахин Сардар Али от Пакистан и Вивиан Болен от Швейцария. Техният опит в областта на международното право и човешките права беше от съществено значение за успеха на мисията.

Иранското правителство веднага отхвърли легитимността на IFFM, заклеймявайки я като политически мотивирана и акт на намеса във вътрешните работи на страната. Иранските власти отказаха да сътрудничат на мисията, отказвайки достъп до Иран на нейните членове и всякаква официална комуникация. Този отказ възпрепятства прякото събиране на доказателства, но IFFM разчита на данни от отворени източници, интервюта с жертви и свидетели извън Иран, както и доклади от гражданското общество и медийни организации. Въпреки предизвикателствата, мисията си постави за цел да представи обективен и изчерпателен доклад.

Смъртта на Махса Амини стана повратен момент, разкривайки дълбоки пукнатини в иранското общество и предизвиквайки безпрецедентна международна реакция.

Констатациите на Мисията за установяване на факти: Престъпления срещу човечеството

Първият доклад на Независимата международна мисия за установяване на факти относно Ислямска република Иран (IFFM) беше представен на 8 март 2024 г. Той съдържаше шокиращи констатации, подробно описващи систематична употреба на прекомерна сила и репресии от страна на иранските власти. Докладът документира широк спектър от тежки нарушения на човешките права, включително извънсъдебни убийства, произволни арести, мъчения, изнасилвания и други форми на сексуално и основано на пола насилие срещу протестиращи, както и техните семейства.

В един от най-сериозните си изводи, IFFM посочи, че събраните доказателства „разкриват модел на агресивна, широко разпространена и систематична дискриминация срещу жени и момичета“ и „могат да се квалифицират като престъпления срещу човечеството“. Мисията откри, че иранските сили за сигурност са използвали смъртоносна сила не само за разпръскване на тълпи, но и за директно убиване на протестиращи, включително деца. За периода на протестите (от 16 септември до 8 декември 2022 г.) Iran Human Rights (IHR) документира смъртта на най-малко 476 протестиращи, включително 64 деца и 34 жени. Докладът на IFFM посочи също, че най-малко девет души са били екзекутирани във връзка с протестите до юни 2023 г.

Докладът също така разкрива липсата на отчетност и справедливост в Иранската съдебна система. Мисията документира случаи на фалшиви обвинения, несправедливи процеси, постановяване на смъртни присъди без надлежен процес и липса на ефективни средства за защита за жертвите. Тези констатации подчертават липсата на спазване на върховенството на закона и дълбоко вкоренената култура на безнаказаност, която позволява на властите да извършват нарушения без последствия. Документацията, събрана от IFFM, става важен ресурс за бъдещи инициативи за търсене на отговорност.

Ролята на специалния докладчик за Иран

Освен Мисията за установяване на факти, мандатът на специалния докладчик по положението с правата на човека в Ислямска република Иран е друг ключов механизъм на ООН. Този пост е създаден през 2011 г. и е попълнен последователно от Ахмед Шахид (2011-2016), Асма Джахангир (2016-2018) и понастоящем, от 2018 г., от Джаваид Рехман. Задачата на специалния докладчик е да наблюдава, разследва и отчита нарушенията на човешките права в страната пред СПЧ на ООН и Общото събрание на ООН. Всяка година докладчикът представя подробни доклади, които осветляват най-належащите проблеми в Иран, като свободата на изразяване, правата на жените, правата на малцинствата, смъртното наказание и използването на сила срещу протестиращи.

Джаваид Рехман, британски адвокат и академик от пакистански произход, непрекъснато подчертава систематичното потисничество в Иран. В докладите си той често изразява дълбока загриженост относно броя на екзекуциите, лишаването от свобода на правозащитници, журналисти и адвокати, както и репресиите срещу етнически и религиозни малцинства. На 16 март 2023 г. СПЧ на ООН удължи мандата на специалния докладчик с още една година, демонстрирайки продължаващата тревога на международната общност относно ситуацията в Иран. Въпреки този постоянен мандат, иранските власти постоянно отказват достъп до страната на Джаваид Рехман и други специални докладчици, заявявайки, че те са пристрастни.

Годишните доклади на специалния докладчик предоставят ценен преглед на ситуацията с човешките права в Иран. Например, в своя доклад от март 2023 г., г-н Рехман изрази сериозна загриженост относно използването на смъртно наказание като инструмент за политически репресии и сплашване на протестиращи. Той също така подчерта продължаващото потискане на жените и момичетата, включително строги ограничения на облеклото и присъствието им в публичното пространство. Тези доклади служат като основа за резолюции на ООН и помагат за насочване на международните усилия за защита на правата на човека в Иран.

Гласуванията в Женева: Показатели за международна загриженост

Гласуванията в Женева, по време на редовните сесии на Съвета на ООН по правата на човека, са ключов indicador за международна загриженост относно Иран. Всяка година държавите членки на СПЧ на ООН гласуват за резолюции, които могат да осъдят нарушения на правата на човека, да удължат мандата на специалния докладчик или да създадат нови механизми като Мисията за установяване на факти. Тези гласувания често показват разделения в международната общност, като някои държави подкрепят резолюциите поради искрена загриженост за правата на човека, докато други се въздържат или гласуват против, често по политически или икономически причини, или позовавайки се на принципите на суверенитет и ненамеса.

През март 2024 г., по време на 55-ата сесия на СПЧ на ООН, беше гласувана резолюция за ситуацията с човешките права в Ислямска република Иран (Резолюция A/HRC/55/L.26). Резолюцията, внесена от Германия и Исландия, беше приета с 24 гласа „за“, 8 гласа „против“ и 15 „въздържали се“. Сред държавите, които гласуваха „за“, бяха западни държави като САЩ, Великобритания, Франция и повечето страни от Европейския съюз. Държавите, които гласуваха „против“, често включват Китай, Куба, Еритрея, Пакистан и Венецуела, които или имат близки политически връзки с Иран, или са склонни да се противопоставят на резолюции, които смятат за политически мотивирани или намеса във вътрешните работи. Въздържалите се често включват държави от Африка и Азия, които заемат по-неутрална позиция.

Резултатите от тези гласувания, макар и не винаги с незабавно въздействие, изпращат силно дипломатическо послание до Иран и международната общност. Те показват, че значителна част от света продължава да бъде дълбоко обезпокоена от ситуацията. Въпреки че Иран често отхвърля тези резолюции като „политически мотивирани“, те допринасят за изолацията му на международната сцена и дават морална подкрепа на местните активисти. Продължаващото поддържане на тези механизми, като специалния докладчик и мисиите за установяване на факти, зависи от тези гласувания, което ги прави инструмент за поддържане на натиска върху Техеран да промени политиката си.

Статистика на репресиите и въздействието

Цифрите свързани с репресиите в Иран са стряскащи и разкриват мащаба на нарушенията на човешките права. Според доклада на Мисията за установяване на факти и информация от неправителствени организации като Amnesty International и Iran Human Rights (IHR), по време на протестите от 2022-2023 г. са били убити повече от 500 души, включително 71 непълнолетни. Тези цифри подчертават бруталната сила, използвана от силите за сигурност срещу мирни демонстранти. Броят на арестуваните също е огромен, като Amnesty International съобщава за десетки хиляди арести, често без съдебна заповед и с последващо лишаване от основни процесуални права.

Смъртното наказание се използва като инструмент за сплашване и потискане на несъгласието. До юни 2023 г. най-малко девет души бяха екзекутирани във връзка с протестите, след несправедливи процеси. Тези екзекуции предизвикаха широко разпространено международно осъждане. Амнистията, обявена от върховния лидер Али Хаменей на 4 април 2023 г. за „десетки хиляди“ затворници, включително някои протестиращи, беше разкритикувана, тъй като не обхващаше тези, обвинени в по-тежки престъпления, и не доведе до изправяне пред правосъдието на отговорните за смъртни присъди или други нарушения.

Социално-икономическото въздействие от тези репресии е дълбоко. Хиляди семейства са преживели загубата на близки или са били изправени пред травмата от ареста и мъченията на роднини. Репресиите създават атмосфера на страх, която допълнително ограничава гражданското пространство и правото на мирно събиране. Десетки хиляди студенти, учители и здравни работници са били изключени от образователни институции или уволнени от работа заради участието си в протести или техния активизъм, което подкопава обществото и икономиката. Тези действия имат дълготраен ефект върху социалната структура и стабилността в Иран.

Предизвикателства и бъдеще на международния надзор

Международният надзор върху правата на човека в Иран е изправен пред значителни предизвикателства. Отказът на Иран да сътрудничи с механизмите на ООН, включително с Мисията за установяване на факти и специалния докладчик, остава основна пречка. Иранското правителство систематично пречи на достъпа до информация и свидетели, което затруднява пълното документиране на нарушенията. Освен това, политическите съображения и геополитическите интереси често влияят на гласуванията в СПЧ на ООН, което води до разделения сред държавите членки и потенциално отслабва ефективността на резолюциите.

Ефективността на международния натиск също е ограничена от вътрешната политика на Иран и продължаващото му пренебрегване на международните норми. Въпреки че осъжданията и докладите на ООН не водят до незабавни промени, те служат за няколко важни цели. Те осигуряват документирана летопис на нарушенията, което е от съществено значение за бъдещи инициативи за търсене на отговорност. Те поддържат фокуса върху ситуацията в Иран, предотвратявайки международната общност да забрави страдащите. И най-важното, те дават глас на жертвите и подкрепят правозащитниците, които продължават да работят в изключително трудни условия в Иран.

В бъдеще Съветът на ООН по правата на човека вероятно ще продължи да играе критична роля в наблюдението на Иран. Удължаването на мандата на специалния докладчик и потенциалните бъдещи резолюции ще поддържат натиска върху Техеран. Международната общност трябва да продължи да търси иновативни начини за събиране на доказателства, както и да подкрепя гражданското общество вътре в Иран. Сътрудничеството между правителства, международни организации и правозащитни групи ще бъде от решаващо значение за гарантирането, че нарушенията на човешките права в Иран не остават ненаказани, и за насърчаване на дългосрочни системни промени в страната. Надяваме се, че тези усилия в крайна сметка ще доведат до по-голямо спазване на правата на човека и до търсене на отговорност за минали несправедливости.